Подкрепи с дарение




      Тодор "Тош" Арнаудов
 


Не съм креативен, пък!



Пловдив, февруари 2014 г.

Родителската среща


        Христо Ботев наблюдаваше строго обиколките на госпожа Владимирова между чиновете и не премигваше нито за миг. Очите му бяха напрегнати като на Гошко, който обаче мигаше нервно, поемаше дълбоко въздух и от време на време се втренчваше към потрета за подкрепа сякаш се молеше на икона. Той самият забеляза приликата в обстоятелствата, защото баба му и майка му понякога се унасяха така и си шепнеха разни молитви. Е, да, онези другите икони бяха шарени, все едно някое дете си ги е рисувало... А това е снимка и е пО-като истинско... "И не виждате ли?! Само той знае как се чувствам! Само той е сериозен и разбира и се притеснява. Всички други деца и майки и татковци блеят и се лигавят и казват "благодаря, госпожо", "ще се старая повече" и едни й дадоха цветя и бонбони, за да може да не им се кара..."

        Неговият ред в съдебната зала все не идваше и не идваше. Нали азбуката е А-Б-В-Г-Д? "Защо госпожата първо се обясняваше за Велимир, после за Красимир, след това за Александър... Поне при Пепи всичко мина благополучно и тя се спаси."
        "Омръзна ми да чакам вече! Офф... Хайде да става каквото ще и да умирам..."
        Той беше останал последен в странния списък на госпожата, а след присъдата по негов адрес щяха да обсъждат разните му там спонсорства, екскурзии, по кой учебник ще се учи и тем подобни.

- Гошко е добро и креативно дете. Много съм доволна от него! - най-накрая се произнесе кратко учителката и се засмя широко.
        Ради не беше изненадана, но погледна гордо към сина си. Малкият юнак обаче се намръщи в готовност да заплаче и вдигна ръка.
- Кажи, Гоше.
- Не съм креативен, пък! - изхълца той.
- Не е нужно да си толкова скромен, моето момче, ти си най-креативното дете в класа! - подчерта госпожа Владимирова и се усмихна още по-широко.

        Публиката ахна от завист и учудване.

- НЕ СЪМ креативен, ПЪК! - тропна с крак Гошко.

Глъчка от жужене се разля из утеснялата класна стая.

        Майка му го погали по главичката и му нашепна на ушенце: "Какво има, миличък?". Той обаче беше твърде ядосан, за да й обърне внимание.

- Вие сте креативна! - изстреля гневно Гошко, отскубна се от ръката на майка си, измуши се от чина и избяга навън, без да поиска разрешение.
- Чувствителен е... - коментира снизходително учителката.

      Пенка завъртя очи и погледна майка си, която й се усмихна в отговор, а момиченцето по навик попита госпожата:

- Може ли да отида до тоалетната?
- Да, Пепи, тичай...

        В коридора Гошко разглеждаше най-новата изложба с рисунки на класа и се цупеше на стената. Момиченцето се приближи до него.

- Ако искаш да знаеш, момчетата не плачат!
- Аз не плача! И не съм момче, а мъж!
- Защо се сърдиш? Госпожата те похвали пред всички. И аз мисля, че си креативен!
- МОЛЯ?! Ти знаеш ли какво е да си креативен?
- Ами... - тя се замисли за няколко секунди. - Знам! - но не се досети, че Гошко не обичаше да задава само по един въпрос.
- Какво значи?!
- Ами... Таковата... Хубаво е! Похвала. Значи, че си добро дете, слушаш госпожата и майка си и татко си, рисуваш хубаво, решаваш задачи, четеш хубаво... И си сладък.
- Не е вярно! Питала ли си някой голям?
- Не... Защо да ги питам? Госпожата като види хубава рисунка казва, че е креативна. Всеки го знае!
- А аз питах и батко, и татко, и мама и баба! Чух и едни лели пред магазина! БЛЯК! БЛЯК! БЛЯЯЯ-ЯЯК!
- Какво блякаш бе... Креативен си ми ти, любов моя! - тя го целуна по бузката.
- Не съм! - той се избърса.
- Креативен си! - тропна с крак Пепи.
- НЕ СЪМ креативен, пък! - тропна и той.

      Баща му беше спрял малко по-рано с колата пред училището и се качваше във фоайето, докато двете деца спореха.

- Здравейте, деца!
- Здравей, чичо Петьо! - поздрави Пепи.
- Защо сте в коридора?

      Гошко се цупеше, докато бащата се вгледа в рисунките.

В центъра беше тази на сина му. Пишеше, че била спечелила награда на някакъв междуучилищен конкурс за най-оригинална рисунка на произволна тема.

- За да... разгледаме рисунките. - момиченцето измисли отговор като проследи погледа на чичо Петьо. - Харесват ли ти?

      Момченцето погледна изпитателно към баща си, който оглеждаше внимателно динозавъра, обязден от един каубоец, който стреля с лазер по извънземни роботи, които изглеждаха като жени с дискретно прикрити, но наедрели металически гърди и светещи сутиени. С другата си ръка те носеха таблети с много икони по тях, докато наоколо кръжаха вертолети и самолети и спускаха плодове и батерии, за да могат всички да си похапват, докато се бият - все пак и те са хора, и след като се избият на рисунката ще отидат заедно да си напишат домашните и да гледат детски, и после ще поиграят на таблета преди да си легнат и на сутринта да ходят на училище. Бляк... Но ако слушат, може да им купят колело!

- Да, много са хубави. Особено на Гошко. Браво, моето момче!

      Момченцето засия и в миг се успокои.
- А, татко, нали... Таковата... Нали аз не съм креативен? Кажи им! Всички ме обиждат! И госпожата и Пепи ме обижда, пъ-ъ-к!
- Не те обиждам бе Гошко! Обичам те! - тя пак го целуна по бузката, а той отново се избърса с ръкава и се загледа очакващо в очите на баща си.


Една седмица по-рано


      Звънецът задрънча весело и децата литнаха от радост.

- Деца, бъдете креативни през ваканцията! Ще се видим скоро! Довиждане!
- До-ви-ж-да-не гос-пО-жо Вла-ди-ми-ро-ва! Ще бъ-дем кре-а-ти-вни през ва-кан-ци-я-та!
- У-р-р-р-а-а-а-а!

      Всички се втурнаха през вратата като кученца, които отдавна не са били извеждани на разходка; освен Гошко. Той нещо се умисли и изчака стадото да се изниже през портала. Един път Велимир му беше препречил пътя и после дупето го боля два дни, защото се беше изтърсил на земята право върху прага. Защо ги слагат тия прагове?

      Прибираше се сам от училище. Баткото също беше първа смяна на училище, а майката и таткото - на работа. Обикновено му беше приятно да гали котките по близките улици, да балансира по бордюрите и да хвърля камъни в локвите, но точно днес му беше малко тъпо, че трябваше да си ходи сам... Но по-добре че беше така - само го занимаваха с глупости!

      На другите деца раницата им тежеше и те едва влачеха костенурската си коруба обаче той беше по-хитър и си беше снимал учебниците с таблета и фотоапарата на брат си и не си носеше всичко. И да не е бебе, че да го взимат, като в детската градина... Те и там не го взимаха на обяд. Само лигльовците ги взимат, дето реват и леко да ги ритнеш и отиват да се оплачат на госпожата! А мама и татко нека да имат работа, че ако и те бяха безработни като майката на Димитрина?... Тя няма таблет и затова раницата й е толкова тежка! Бляк.

      Гошко си сложи да си стопли пиле с ориз на микровълновата и обядва. След малко пристигна и брат му Боян и захвърли раницата си на първия етаж на двуетажното легло с такова удоволствие, че тя се размаза в стената. Не че имаше много багаж в нея като за последен ден преди ваканцията... И то тя една ваканция - една самотна седмица. От друга страна - кой ти я дава.

      Онези оядени министри и други костюмирани дето само се правят на важни и променят учебните програми всяка година и ни дават ту матури, ту простотури ставаха все по-стиснати. Искаме повече ваканция бе, тюфлеци! Няма да ви учим глупостите с които ни пълните учебниците и ни държите в това тъпо даскало все едно сме затворници... Ако пропуснем някой насран урок, щото е супер тъп и даскалката си мънка под носа или нарочно ни тормози, ни изкарвате че сме престъпници и сме избягали от тъпия дранголник, в който сте ни хвърлили без вина - като в онзи филм, където едни три години бягаха, но все ги хващаха... Нашата присъда е дванайсет години "бягство от затвора"... Само да го завърша това шибано даскало и ще ме хванете за шпека! Вдигам си чукАлото и дим да ме няма!

- Как си, мъник.
- Добре.
- Какво стана с момичето?
- Нищо...
- Как нищо? Опита ли се да я целунеш?
- БЛЯК!
- Хвана ли я за ръка поне?
- Да. За ръка обичам!
- Браво. Изпрати ли я до тях? Това е много важно за пу... момичетата.
- Не, взеха я по-рано. Щели да ходят на балкан. Ти днес ще ходиш ли на билярд?
- Ами... - въпросът не му хареса. - Да, но ще сме само пичове.
- Аз да не съм пичка?
- Не пускат толкова малки.
- Не е вярно! Виждал съм през прозореца, даже бебетата влизат и обикалят, докато майките им пушат и пият.
- Задимено е, не е за деца.
- Знам, но искам, пък... Бате, ти защо все си слагаш най-новите и чисти дрехи като ходиш там?
- Като клошар ли да се облека?
- Вътре вони гадно и после като се прибереш миришеш на пръч и мама се кара: "да не си пушил!" и ти казваш: "Не, бях в "Хофмана"", и тя заповядва "хвърляй ги веднага тези дрехи за пране, ще омиришеш цялата къща!"
- Ха-ха, прав си. Социалният живот изисква жертви.
- Аз пък не ща да правя жертви... Затова ще си сложа най-грозните и мръсни дрехи, дето не ги обичам! Защо хората са толкова глупави? Просто трябва да отрежат цигарата с една ножичка, както е нарисувано на онова кръгче на вратата на билярда, и тя ще падне от устите им и те ще спрат да пушат и въздухът ще стане чистичък като в планината!

- Ти няма да идваш днес...
- Е, стига де, само за малко... Не ща цял ден да гледам детски сам в къщи...
- Нямаш ли някоя игра за превъртане?
- Не ми се играе...
      Брат му го разроши по косата.
- Милият, нещо си се сдухал май.

      Момченцето прискляпа с очички.

- Добре, Гоше, взимам те, но недей да се лигавиш за да не ме издъниш, че днес може да се появи една п...; една от нашето училище, дето отдавна я дебна.

      Гошко светна.
...

Клуб по билярд "Хофман"

В "Хофмана" днес всъщност не беше толкова задимено, защото беше следобед и преобладаваха деца и сервитьорки. Двамата пиеха сок и чакаха да се освободи един от малките билярди. Боян оглеждаше мацките с подносите, а мъникът отново се беше умислил дълбоко.

– Батко, какво значи креативен? - попита изведнъж той и развали унеса на зяпача.

Брат му често чуваше тази дума, но се наложи да направи няколко обиколки с очните ябълки преди да отговори.

- А, да бе... Едно такова нещо, дето креатинва мускулите.
- "Креатинва"? Това пък какво е?
        Големият брат се почеса.
- Виждаш ли онзи батко ей там?
- Кой батко? Оня високия стъргуч ли?
- Не, ниския дребосък. С мускулите. - той го посочи дискретно с брадичката си.
- А, тоя ли. Пффф... Абе тоя не е батко! Чичо е!
- Хаха, как го състари. Това е Данаил, приятел ми е от даскало, аз съм по-голям от него.
- Не си по-голям! Виж го какъв е дебелак! Бляк...
- Да, вдига сто кила от лежанка.
- А ти колко вдигаш?
- Петдесет и пет, но само един-два пъти, иначе правя серии с 45. Ти до колко можеш да броиш, та ме питаш такива неща, мъник?
- До един милион хиляди милиона! Той защо е толкова едър? Сигурно яде по два дюнера с порция картофки и кокаинова кола като Велимир от нашия клас. Ха-ха.
- Наистина хапва здраво, по 6-7 пъти на ден.
- Ха-ха!
- Иска си ядене, но не на дюнери. Оризче, пилешко, креатин и други добавки.

Гошко набърчи вежди.

- Креатин някаква манджа ли е? Мама май никога не ни е готвила такава... Вкусна ли е?
- Като хапче е...
- О, не, бл-я-я-к... Анти-бутик?
- Не, не е лекарство. Има и едни вафлички дето се ядат. И то ти креатинва мускулите и те стават по-големи... Има и други хапчета, дето се казват "анаболи" и от тях също растеш.
- О, те сигурно са по-гадни...
- Да, как позна?
- Много лесно - защото болят...
- Ха-ха-ха... Гоше...
- А аз ако пия от креатина ще порасна ли голям като него?
- Да, ако тренираш със сигурност ще наедрееш.
- Бляк!!!... Не ща да съм креативен, тогава!
- Не ти и трябва, малък си още. Като пораснеш и станеш поне на 18 години, тогава може да пиеш.
- Е, не е вярно, аз и сега пия! По едно пръстче. Дядо нали ми сипва, все едно не знаеш. Ох-а-а-а-а! Едно топличко ти става! И той като ме види винаги ми казва "леле, колко си пораснал"! Значи като пия - раста. Видя ли!
- Ти си растеш, защото си малък. Онова е друго пиене. От него се смаляваш.
- Така ли? А-х-а-а-а, затова оня е толкова нисък!
- Не, той си е нисък, но ми се похвали, че щял да си бие инжекции с хормон на растежа. Гоше, ти като пораснеш недей да пиеш много, че ще ти става по-малък. И не бъди такъв креативен! По-добре петдесет кила да вдигаш, но да си естествен. Хапвай си пилешко, оризче, мюсли, млекце, ябълки, бананчета и ще си пушка.
- Добре, хайде вече да играем билярд! - тъкмо се беше освободила една маса и мъникът изтича да я завладее. ...

Вкъщи

Вчерта Гошко поразмишлява върху разговора с брат си. Имаше известно време за това, докато таблетът му зареждаше, за да поиграе на моторите и на оная игра дето едно такова сечеш и едни се режат и идват бомби и гърмят.

"...Момчетата като станат на 18 почват да пият креатин... Значи тогава стават креативни, коремите и ръцете им надебеляват като балони и.... Но аз съм на седем годинки, как да стана на осемнайсет за една седмица? А, да бе! Имаше един филм, където един стана голям и си играеше с много яки играчки у тях! Трябва само да намеря някоя от онези машинки дето си пожелаваш и един с чалма изпълнява. Има едни хора с чалми на центъра, те може да знаят нещо! Не... Не искам да пораствам толкова бързо и да стана като приятелите на батко, пък... Те все ходели на фитнес и там били вдигали от лежанка някакви щанги-манги и някои от тях пъшкали. Нещата които вдигат са като на влаковете, където ги нареждат до релсите на едно изоставено до гарата... Едни като колелата на количките, търкалят се и тежат! Батко има две такива у нас. Опитвал съм да ги вдигна, но те вместо нагоре, тръгват напред и се търкалят. Хм, баба Минка дали също е вдигала от лежанка? Тя ми е разправяла, че се запознали с дядо на някаква седянка. Първо сядаш, ядеш, говориш си, пееш... От седянката като се уморят после сигурно са лягали на лежанката, вдигали са тежести и са почвали да пъшкат като мама и татко през нощта.

Батко у нас понякога вдига неговите железа - той им вика дъмбели, защото са дебели и тежат като оня слон Дъмбо, дето е с уши и лети.

После се съблича по гащи и се гледа в огледалото в тоалетната, когато ходи да дриска. Често има разстройство, ха-ха-ха! Гледах го през ключалката. Веднъж си беше свалил гащите и си дърпаше пишката. Тя порасна, защото май също е мускул, мисля че той често прави упражнения с нея. Тя стана дълга, много дълга и една твърда, и се вдигна нагоре!... Хммм... дали и той не пие креатин, но не ми казва? Няма нищо, аз няма да го издам, че пие. Той сигурно само по мъничко сръбва, по едно пръстче като мен, за да му расте пишката... Само не разбирам защо иска да му расте - моята като е мъничка - и с нея си пикая! Колко ли килограма вдига като стане голяма? Не знам... Обаче като го видях ми стана смешно и се захилих. Той чу и си я прибра в гащите. Избягах, за да не ме бие и си пуснах детските. После като излезе нищо не каза, а тя се беше смалила. Аз обаче се захилих и му казах. - Ей, пишкодръп! Ха-ха... - той стана червен като домат, но не ме наби, защото е добър батко и затова също се захили и ми каза: "Като пораснеш, ще разбереш." Ха-ха. Е, и моето пишле пораства понякога и се втърдява самО, но то е по-малко. И аз си го дърпам - като ходя да пишкам. Ха-ха..."

Същата вечер


Обяснението на Боян не задоволи любопитството на Гошко. Някои думи имат по много значения. Например майка ти уж ти казва, че те обича, а не ти купува от оня шоколад дето е един черен и има лешници. Казва ти "вече яде шоколад, стига толкова за днес!". Ти се сърдиш и ти е лошо... Наистина! Тя обаче не ти купува и те оставя да се мъчиш! И понякога като се цупиш и викаш "няма-а-а п-ъ-ък, иск-а-а-ам" или като плюеш в чинията някоя манджа, дето не ти харесва или пък искаш вафла, а тя не ти дава, тя те пляска през устата... Понякога и по дупето ме пляска! Тя е лоша!

      Сигурно и креативен има много значения?

- Тате, какво е креативен?
- Ами... Как да ти обясня, Гоше... - даде си няколко секунди за размисъл баща му Петър. - Например шарен... Или пъстър... Различен от останалите.... - той се зачуди дълбоко откъде да започне, защото наистина тази дума беше плъзнала навсякъде из речта.
- А-а-а-а... Като бях у баба гледахме един сериал с едни цигани, дето бяха целите шарени с кърпи и едни такива увити като пердетата в хола. Жълто, лилаво, синьо, сребристо, оранжево, зелено, черно, бяло, едни лъскави като обеците на мама дето има едно бяло в средата... Бяха си сложили всички цветове, като едни черги дето рисувахме и си пробвахме флумастерите! Сигурно децата им са им изрисували дрехите за осми март!
- Какви цигани бе, Гоше?
- Едни лоши... Всичките жени са от лошите и постоянно Нашият, дето е снайперист, ги държи на мушка да им пръсне мозъците, но него все не го дават, за да е по-интересно. Аз затова стоях да гледам, защото иначе е толкова скучно... Чаках през целия филм на някого да му пробият тиквата, но нищо не се случи! Тъпо! Само седят, зяпат се като зомбита и говорят някакви глупости и баба казва "оле" и те реват, стават, ядат, приказват нещо, казват "как може", а баба въздиша и вика "олелеле, горката, Боже Господи, гадове мръсни, тю-ю-ю-ю-ю-ю-!"
- А, по сериалите ли бе, Гоше. Да не са били индийци тези, с точки, какви цигани?
- Тате, за глупак ли ме вземаш? Нямаше нищо общо... Не е с индианци и каубойци - нали ти разказах! Никой не стреляше, само с лазерните мерници ги осветяваха по челата. Като моя лазер дето с него светя в очите на лелите, когато ми се карат, че викам на улицата! Защо да не си играя!? Много са лоши!
- Не индиански, а индийски.
- Не врат, ами шия... - скръсти ръце Гошко.
- Не, ха-ха. Чуй сричките, моето момче. Сложи си юмручето на брадичката. Ин-ди-ан-ски. Ин-дий-ски.
- А-а-а-а, едното е едно-две-три-четири. А другото: едно-две-три.
- Точно така. На индийските има снайперисти, които постоянно се целят в главите на актьорите, но не стрелят.
- Да, те са добрички и слушат. Ако някой е непослушен обаче: БАМ! И му пръскат мозъка! Ха-ха-ха!
- Да, Гоше. Така ги принуждават да правят всичките тези глупави неща. А на индианските яздят коне и викат ауауауауауа, пляскат с ръце по устата и стрелят с пушките.
- А-а-а-а, те защото нали са от старо време. Тогава не са имали лазери!
- Виж как знаеш!
- Е, това ли било да си креативен...
- Кое?
- Да се целиш в десятката на лошите хора и да им правиш "хедшот" в муцуната, ако не слушат?
- Не, Гоше! Не бива да стреляш по хората!
- Ама те са само на компютъра и на таблета дето ги стрелям и се разпльокват и се чува едно като когато мачкаш хлебарки. Бляк!... Труповете им и кръвта обаче веднага изчезват!
- Там може.
- На индианцийците какво им е креативното?
- Те са креативни по техния си начин - различен, пъстър...
- Но то всеки си е различен, тате... Имаме един дебел в класа, и даже петима дебели, но единият е по-кръгъл, другият по-висок, третият има очила, четвъртият е рошав... Петият пък има Бай-фон пет и го взимат с БМВ седмица. Имаме един дето е като скелет и ме е страх да не го счупя като играем на народна! Имаме и една дето е много секси...
- Ха-ха...
- Те всички ли са креативни, тате?
- Е, не. Не може всички да са креативни - тогава не е интересно. Само онези, които са много по-различни и се отличават от другите, изпъкват и затова всички им обръщат внимание и ги гледат.
- А-х-а-а-а... Като майката на Митко!
- Коя е тя?
- Всички говорят за нея... Като я видят на улицата я сочат с пръст и се смеят.
- Брей, ха-ха, сладури. Защо, много е красива ли?
- Не знам... Различна е... Наистина... Носи различни дрехи и е една такава...
- Да, "креативна" ще да е, моето момче. Виж как разбра!
- Бляк...
- Ха-ха-ха, още си малък... Като те удари хормона ще разбереш! - бащата разроши косата му.
- Б-Л-Я-Я-Я-К!...


След няколко часа

      Мама Ради се прибра късно тази вечер. Боян правеше нещо в детската, а мъникът и баща му гледаха някакъв мач по телевизията - тъкмо свършваше първото полувреме.

Гошко чу хлопването на вратата и изтича да я посрещне.

- Здравей, мамо! - цъфна той.
- Здравей, миличък! - майката го гушна. - Как беше днес на училище?
- Тъпо... Но вече сме във ваканция!
- Браво!
- Ти защо се забави толкова, имах да те питам нещо!
- Извинявай, миличко. Този проект няма край. Шефовете си изсилиха пред клиентите и сега ни излиза през носа...
- Те са лоши!
- Ха-ха... Много... Не, Гоше, просто такава им е работата.


      По телевизията започна рекламната пауза, която обикновено продължаваше през почти цялата 15-минутна почивка.

- Мамо, рекламите креативни ли са?
- Да, Гоше. Батковците и каките, които ги правят дори си имат "креативен отдел". - отговори майката.
- Мда, "криейтивите"... - заговори и таткото. - Те се имат за най-важни. От тях зависи каква точно ще бъде рекламата. Обичат да бъдат "креативни", "арт", екстравагантни и въобще не ги интересува колко време ще отнема реализацията и колко ще струва. Само подхвърлят ексцентричните си идеи.
- Какво значи ексцентрични и екстравагантни?
- Например като онези от "България търси звезда".
- Кои?
- Тези, които излизат на сцената.
- Те креативни ли са?
- Да. Някои от тях.
- А защо му викат "България"? Това не е България! Там са само двама чичковци, една леля, една баба, една кака и много циркаджии - и деца, и големи, - дето се излагат пред всички и хората им се подиграват. България не е ли онова кученце на картата, където река Марица е най-пълноводната и Пловдив е вторият по големина град?
- Да, но още малко и ще стане трети, защото Варна ще ни задминат. Всичко живо се изсипва в София на талази. - горчиво въздъхна Петьо.
- Защо?
- Защото там са най-високи заплатите. - обясни Ради. - И има работа.
- Но защо? Като отидохме веднъж на концерта там беше едно такова като в Тракия, но много по-голямо и навсякъде блокове и коли и задръстване и просяци и бягат диви кучета динго и ни подгониха две глутници и ме беше страх!
- Не са диви кучета, Гоше, домашни помияри са.
- Защо картата на България прилича на куче? Защото София е столица ли?
- Ха-ха-ха, не Гоше, така е излязло като са рязали с ножичката през годините. - рече майката.
- Как така?
- Едни дебели и стари лоши чичковци с кореми и мустаци, които имат атомни и водородни бомби и командват армии от милиони войници от време на време си играят, хвърлят зарчета и си рисуват с флумастери по картите. Който убие повече хора и има по-големи бомбички, той рисува най-много, но другите се опитват да му пречат и му драскат по рисунката.
- А, да, като на "Червена тревога" и на "Царю, господарю". И като Страцимир един път... Беше го яд, че моята рисунка е най-хубава и искаше да ми я надраска и замахна с неговия молив през чина, но аз му хванах ръката и му я извих и той ревна, и после госпожата ми взе листа и ме наказа да не рисувам... Защо?! Аз не бях виновен! Оня педераз нахлу на моята територия!
- Гоше! - сепна се майката.
- Така е и със страните, моето момче. - обясни бащата. - Кой прав - кой крив, кой първи е нападнал - не се знае, но накрая най-големият или госпожата събира рисунките и флумастерите на децата и каквото се е получило - получило. Тя го дооцветява както на нея и хареса и така се разпределят земите на различните страни.
- Ха-ха, сетих се, май съм чел един черно-бял комикс за лудия с мустаците, тъпия с по-големите мустаци, пияницата дето е като прасе и за злия дядо, който е пуснал едно като гъбка!
- Браво, моето момче! Но не една, а две гъбки е пуснал злобният дядо с кръглите очила.
- Тате, от каква порода е България? - той пое таблета си в ръце и пусна "Картите на Бубъл".- На мен ми прилича на дебела немска овчарка!

- Ха-ха. Държавите нямат породи. - рече бащата.
- Така ли? Но всички кучета имат порода! Лабрадор, голдън ретрийвър, френска булонка, ирландски сетер, китайско чихуахуа!
- Нямат, Гоше, някои кученца са помияри. Всъщност прав си и те си имат порода - "улична превъзходна". - засмя се таткото.
- А, да, чувал съм я. Едни такива грозни и мръсни, където на нищо не приличат и обикалят по улиците, защото си нямат стопанин и кучешка колиба?
- Да.
- Като на една дърта леля, дето си го разхожда в детската площадка и като си играем с топка то ни гони и ни лае! Лошо пуми!
- Ха-ха, точно такива.
- Ние такива ли сме?
- Какви, Гоше? - попита майка му.
- Помияри?
- Георги?! - Ради се възмути.
- А, да. - въздъхна Гошко. - Но в София май са, ха-ха!
- Защо, Гоше? - попита Ради.
- Нали ви казах бе... Като ходихме там навсякъде щъкаха кучета. Беше много страшно! Може да те изядат!
- Ох, не е лъжа... - отбеляза майката.
- Като си с татко и мама няма да те изядат, не се бой. Затова пък при нас е пълно с улични котки. - вметна Петьо.
- Да! Наистина, прав си, ние сме котки! Но те са добри, само мяукат и си играят и се крият под колите. Понякога мъркат като ги галя, понякога бягат, защото другите деца са лоши и ги тормозят.
- Внимавай да не те одраскат, маме.
- А, да... Мен Бихтер ме одра веднъж, защото нещо беше сърдита. - той погледна дяволито към майка си и към нейния излъскан маникюр. Докато съзерцаваше ръцете й се сети откъде беше започнал и продължи откъдето беше спрял. - Защо ония дето натискат копчетата гледат лошо и се подиграват на циркаджиите на сцената?
- На "Звездите" ли?
- Да.
- Защото те решават съдбата им. Имат се за голяма работа...
- Но защо? И те са циркаджии и се правят. Толкова са смешни, ха-ха! А защо и по другите телевизии има същите предавания?
- Не са същите, Гоше. - контрира майката.
- Е, да, едното се казва "Най-красивият глас на България", другото "България търси звезда", третото "Кой ще стане най-големият циркаджия", четвъртото "Звездите стават комети", а останалите ги забравих, защото вече бяха започнали... Но това е само името. Все имат някакви чичковци и лели, те се правят и се подиграват на едни циркаджии, които излизат на сцената.
- Ха-ха-ха... - захили се бащата.
- Защо не измислят нещо по-различно, да е по-интересно?
- Това си е интересно, Гоше, нарича се "гледаемо". Явно други неща няма да съберат толкова зрителски интерес. - изказа се авторитетно майката.
- Един път във "Видеота.цом" гледах едни китайци на едно виетнамско шоу, дето беше същото като нашето. И отстрани излязоха други, които бяха черни като на "От местопрестъплението".
- Да, Гоше - тези формати се излъчват по целия свят.
- Как така?
- Във всички държави по света си имат техни версии.
- А, да... Но мамо, в света има толкова много държави, как не им е омръзнало да правят едно и също по сто хиляди милиона пъти, защо не си пуснат "Видеота.цом" и да го гледат?
- Как да им омръзне като правят пари, Гоше. - рече недоволно бащата. - Хората пращат Ес Ем Ес-чета за левчета и рекламодателите хвърлят луди пари, защото рейтингът им е висок.
- Какво е рейтинг?
- Едни числа, които телевизиите си измислят и с тях будалкат рекламодателите, за да могат да им изтискат повече пари и да правят по-дълги рекламни паузи. - обобщи Петьо.
- Те са лоши!
- Ха-ха...
- Тате, а защо онези са лоши?
- Кои, Гоше? Телевизиите ли?
- Ония, за които ми каза в началото... Креативните, дето на мама били някакви?
- А, "криейтивите" в рекламните отдели ли?
- Да!
- Защото на тях им е лесно да измислят "креативните" и екстравагантни неща... После не ги интересува кой ще си играе пет дена да проследява камерата кадър по кадър или да рисува две седмици със "Супер визуални ефекти 8". Понякога се налага анимациите да се преправят по десет пъти, защото на продуцента му било хрумнало нещо друго, а клиентите си били променили изискванията. С две думи, Гоше, "креативните" не си цапат ръцете - от техническия отдел на майка ти да му мислят.
- Хм... Значи аз не съм креативен! Защото обичам да си играя, да си рисувам и да си цапам ръцете!
- Ха-ха-ха... - Да му мисли пералнята. - въздъхна майката.
- Значи затова рекламите са толкова глупави? - попита момченцето?
- Защо да са глупави? - учуди се майката. - Заради пералнята?
- Мамо...?! Нали са креативни, защото са пъстри като в онези индийцианските сериали, дори по-шарени. Сигурно децата, които ги правят, имат от най-големите пакети с флумастери и са си пробвали всички цветове! Но защо ги дават по телевизията? Защо не показват и моите рисунки, когато си пробвам флумастерите на листа? Искам и аз да стана известен!
- Миличък, пъстри са, за да са по-красиви и да ти е приятно да ги гледаш. - рече Ради. - Не ги рисуват деца, а батковци и какички, на които началници са едни лоши чичковци като моите. Всички взимат много високи заплати, по-високи от на баща ти.
- Креативни са също и за да ти задържат вниманието и да накарат мама и татко да ти купят чипс, картички на Цюнги-Горонго Хо, сладкишчета на "Козлето, което обича да го лапа детето", най-новият прах за пране с тройно избелваща революционна формула с наноквантови частици, спиртове с есенции отлежавали в дъбово-тенекиени 40-метрови казани; салами от сланина, нокти, кръв на прах и соя и какви ли не други висококачествени и супермодерни продукти. - продължи Петьо.
- Хм, колко са глупави?!
- Хич не са глупави, сине... Всички във веригата печелят добре. Както "креативните" рекламисти, така и от телевизиите и другите медии, на които фирмите плащат луди пари, за да си рекламират стоките. - рече бащата.
- Но защо? Всички реклами са едни и същи?! Все дават за едни и същи неща, как не им омръзва? Скучно е като гъз!

      Бащата предупредително заклати пръст.
- Не виждате ли бе тате!? Някой си е драскал с флумастрите с всички цветове... И не само! Картинките се сменят толкова бързо и човечетата тичат и мигат и святкат и загасват и летят и излизат други - не мога да видя какво дават! Говорят както когато стрелям с автомата на "Бойно поле 4" на компютъра: "плям-плям-плям-прочетете упътването" и има едни малки буквички и нищо не разбирам...
- Защото си малък още, Гоше. Като пораснеш, ще ги разбереш. - опита се да го успокои Ради.
- Защо всички в рекламите ни се подиграват и се смеят едно такова, както когато ходим да си плащаш сметката за Джи Си Ема и там всички ни се смеят и ни зарибяват и по стените има налепени огромни плакати с хора, които също ни се смеят, като в онези страшни филми, дето са с едни демони! Не може винаги да се смееш, мамо! Кольо от втори "г" ми каза, че който се усмихва на всички е подмазвач и се прави!
- Не е вярно, Гоше. Учтив е. - рече майката.
- Ама ако някой те дразни и ти досажда или не го харесваш, тогава не трябва да му се усмихваш, нали?... А вижте ги, ето ги онези батковци, които пият бири и се плезят и зяпат и само се лигавят като онези деца в парка, където говорят едно бавно такова и един голям Красимир ми каза, че били бавноразвиващи се и учели в "Караджата"! И нали я знаете онази кака, която се въргаля облечена в леглото и пее: "завърти се, изправи се, наведи се, надупи се" и после подскача на леглото и ни се присмива...
- Ха-ха, да, дори познавам "криейтивите" и "копирайтърите", които написаха рекламата. - рече майката. - Искаш ли да те запозная?
- Не! Но искам и аз да подскачам, пък! Един път скочих на леглото, но си ударих главата в тавана и после имах джонга... На нас така ни пееше госпожата в детската градина, когато бяхме бебета и правихме утринна гимнастика. Но тя е голяма и секси какичка като онези, дето батко ги гледа на компютъра!?
- Така ги правят, за да са интересни. - авторитетно доуточни бащата. - Като се променя картинката бързо, непрекъснато се случва нещо ново и различно и ти се чудиш какво ще стане и седиш и гледаш.
- Маме, кратки са, защото са скъпи. Фирмите плащат много парички, за да ги излъчват. Една секунда - като премигнеш с очички - струва няколко хиляди лева. Това е повече от заплатата на баща ти за цял месец. Затова са толкова кратки кадрите. - обясни Ради.
- Мамо, не е честно! Татко е умен, а те са тъпи! И, тате, не е вярно! Дават едни и същи реклами по цял ден! Нали съм ги гледал един път като бях болен... Някои ги повтарят през 5 секунди! И питат "Запомнихте ли? Гинко-бибинко!". Рекламите за бабите и дядовците ли ги правят?
- Ха-ха, не, Гоше. Само тези, които са за лекарства за ставите, за паметта, за чейнетата.
- Не бе! И за ушите, защото старите хора не чуват - всеки път трябва да намалям звука, надуват ми главата! Не ща да седя да ги гледам! Предпочитам да си играя на таблета или да си рисувам или да си пишем домашните с Пепи или да ходя навън!
- Така стимулират потреблението и конкуренцията. Ако няма реклами, хората няма да знаят какво да си купят. - рече майката и повдигна рамене, с които изразяваше "какво да се прави".

      Гошко сбърчи вежди.

- Потребление значи да ходиш да си купиш от магазинчето нещо, после да го изядеш и да изхвърлиш опаковката на улицата, нали?
- Да. Но не на улицата!
- Знам бе! Аз в кошчетата хвърлям, защото съм добър на баскетбол и уцелвам! Йес! Голямата топка много ми тежи, затова хвърлям хартийките. Другите деца и големите обаче имат кашкавалени ръце и не вкарват...
- Ха-ха... - засмя се Петър.
- Мамо, но татко никога не купува прах за пране, онова дето е за каки и майки в едни пакетчета и онази подскачаща кака пее; нито онези, дето се мажеш по лицето и ръцете - беличкото... Той не купува и от креативните прахчета, където по бузките си слагаш и ставаш по-розова или лилава, нито пък онова за миглите за да ти стават по-големи като на кукла, нито от онзи пастел, който си слагаш на устата... Уф, пастелите не се ядат, мамо! Има и едно за боядисване на косата. Тате, ти защо не си я боядисваш? Това не е женско - батко веднъж си беше купил боичка, едно дето се пръска на главата!
- Как да ги купува, като нищо не разбира от козметика. Сама си ги купувам!
- Е, не лъжи, мамо, понякога си с мен!
- Ха-ха-ха...
- Видяхте ли колко е глупаво?
- Кое бе, Гоше? - попита бащата.
- Но мама не гледа Шампионската лига! Дори и Лудогорец не гледа по лига Европа!
- Тези безмислици само баща ти ги зяпа! Той поне да залагаше, че да има за какво да се ядосва. И тебе те учи да си губиш времето и да говориш глупости с него!
- Да!
- Ха-ха-ха... - захили се бащата и отпи глътка от бирата си.
- Тате, ти сега не видя ли?
- Какво да видя, Гоше?
- Ами видяхте ли и двамата...
- Ха-ха-ха...
- Като беше полувремето на мача един път дето имахме гости и не си бях легнал даваха само от онези креативните неща за мама. Вие бяхте на терасата да правите компания на пушачите, а на мен ми се спеше и ме мързеше да взема дистанционното и да го сменя...
- Горкото. - тя го погали по главичката.

      Боян се беше появил в стаята преди малко, за да види майка си и да разбере за какво е тази врява. Той също се включи.

- Да бе, не ви ли е правило впечатление? След мачовете дават реклами на дамски превръзки, бои за коса, гримове, памперси, спирали, шампоани, прах за пране, омекотители и белина. Веднага сменям канала...
- Браво на батко, той видя!!! - възтържествува мъникът. - Защо другите големи са толкова тъпи и креативни?!
- Не говори така, Гоше! - скара се майката.

      Брат му се захили, а баща му отпи още една глътка.

- Ами мамо, за какво са тия реклами? Защо ги правят? Когато искам да си купя шоколад, отивам да пазарувам с теб и като гледам опаковките си харесвам някой и го слагам в количката или ако сме в малко магазинче казвам: "искам от онзи зеления с оная овца...; не бе, не този, онзи по-зеления с онази грамадната тъпа овца, дето има петна и е остригана и пасе"... Или оня дето като го отвориш е тъмно кафяв, но и отвън е кафяв и на него пише на английски или на германски и е като бонбончета готов на парченца и не трябва да казваш на татко си или на батко си: "ще ми го счупиш ли на парченца, защото ми падат млечните зъбки..." Хмм, тате, млечните зъби заради шоколада ли окапват?
- Мда... Има много захар в него.
- Според мен не е заради захарта! - пресече го Гошко. - Май е от млякото! Нали е млечен шоколад! Аз него най го обичам, а мама казва "стига си ял толкова шоколад, ще ти окапят зъбките". Те наистина окапват! Нарочно са го направили децата да го ядат, защото знаят, че го обичат, и да им падат зъбките, и да ходят на зъболекар! Много са лоши! А от черния шоколад, дето е кафяв, какво става?
- Същото, ха-ха. - отговори брат му.
- А, да... Един път... Даже много пъти бях опитвал от черния шоколад на батко и после имах едно черно на зъбките и ме боляха и ми ги извадиха с едни клещи! БЛЯК!!!

      Майка му го гушна. Той обаче си спомни за вкуса на шоколадите.

- Ако някое шоколадче ми омръзне, помолвам: "како продавачке, може ли от жълтия, дългия с червения куркурдил с голямата уста", или пък "от оня дето има едни такива кръгли балончета, като топки"... Лесно е! За какво да гледам по цял ден телевизора? Аз искам да го ям, а не да го гледам... А той е с формата на шоколад, правоъгълен и черен, но не се яде - защото е много дебел и твърд и не може да се отчупва. И нали телевизорът е само една голяма шарена лампа, която говори и свири. Уф, като си седя сам у нас и го гледам огладнявам и няма кой да ми купи и ми става лошо! Колко са глупави големите!

      Ради го погали по главичката, а Боян седна при тях на дивана.

- И по него не ги дават всички шоколадчета и вафли, които обичам! Не видяхте ли?... Само онзи с остриганата грамадна овца ... И някакъв друг, но го забравих, и един трети... И една голяма вафла, но аз обичам и от малките. И ако искате да знаете, чипсът е пресолен, и не го обичам! А онези дето хрупкат и са едни такива кухи и половината от нашия клас си ги купуват, те ми миришат на гомна и не ги ща. Бляк!


Два дни по-късно


Изпратиха Гошко при едната му баба, за да си починат от неговите безкрайни всепитащи разстрели. Те му казаха "баба иска да те види, липсваш й, Гоше!", но той да не е бебе?!... Пепи веднъж го беше похвалила, че помнел като смартфон. Последният път като го бяха пратили на гости при баба му Минка, майка му му разказа същите неща, а после бабата му се караше и дори го плясна няколко пъти през лицето. Тя не го обича и е лоша баба!

И те не го обичат, затова го отпращат! В училище има едно детенце, на което родителите му са го изпратили при баба му, но то е било малко бебе и се е загубило и са го намерили едни лоши хора. Те са го вкарали в една голяма къща, където са наловили много такива деца, които мама и татко са ги пратили при баба им, но те са се изгубили... Това е било много отдавна, тогава не е имало "Гугъл" и "Бе-ге-мама", затова майка му не е успяла да го намери. То все се сърди и не слуша и бие другите деца. Дали не са го изгонили нарочно, защото е било непослушно дете? Олеле, ако ме изгонят и мен така... - очичките на Гошко се напълниха със сълзи. - Не искам, пък! Искам при мама и татко! Ако ще и при баба да е. Ще се жертвам! Тя прави хубава манджа и като си лягам ме завива и когато слушам ме гали по главата и казва: "На баба детето!". Добре че си имам таблет... Там няма Интернет, но аз си имам свалени филмчета, игрички и книжки.

- Бабо, какво е креативен?
- Моля? Повтори, бабе, че не чух.
- Креативен.
- А!? Кой ти го каза това?
- Учителката.
- Оле-ле, бабе, на това ли ви учат в училище?
- А, не... На азбуката... Пишем ченгелчета, заврънкулки, кръгчета, 1 + 2 = 3 ... Оф, че е скучно. Мислят ни за много тъпи! На мен ми е по-интересно на таблета да си го пипам и да пиша. По-бързо е и буквичките са хубави! На ръка е грозно! Защо трябва да ги учим тия заврънкулки? Всеки има таблет!
- Аз нямам, бабе.
- Е, ти... Защото нямаш време. По цял ден трябва да гледаш сериали и като има реклами да ми правиш да ям! Ако искаш ще ти услужа с моя - но трябва да си прекараш Интернет. Всеки има Интернет у тях! И тук трябва да прекараме!
- Ох, бабе...
- Казах ли ти? Има едно момиче, дето се казва Пенка, дето като я видя й се усмихвам и тя ми се усмихва, и после я хващам за ръката и тя ме хваща за ръката и после отиваме... И ходим... И си говорим и си играем и си пишем домашните!
- Браво, бабе.
- А какво е креативен?
- Хммм... А, знам бе, бабе. Учите ли стихчета и песнички?
- Д-а-а-а-а-а-а!
- Браво на детето! Знаеш ли какво е крея?
- Края? Да, знам. Дето свършва. Като отрежеш салама последното парченце. И като свърши часът дето бие звънецът и отиваме да си играем! У-р-р-р-а!!!
- Не, Гоше. Със "е". "Крея", а не "края".
- Как така? С какво е ли? Няма значение с какво е. Нали всеки салам е с месо и там едни белички и червени, и едни твърди, и кожи. Бляк... Не го обичам. Бабо, чичковците защо толкова обичат да лапат салама?
- Ох, бабе, по-бавно питай, че не мога да ти насмогна! Чичковците за мезе си го режат. Като пият да не се напиват, завалиите.
- Хм, толкова ли са глупави? Сигурно от възрастта?
- Не са глупави, пиле, иначе ще им се завърти главата...
- Но защо пият, щом не искат да се напият? Аз като пия на чешмата, пия защото съм жаден. Ако не съм жаден - си играя. Не ща да вися на мивката по цял ден!... Ще се надуя като балон и ще се спукам като онези батковци, дето пият креатин и изглеждат като чичковци! Ние сме си правили водни бомби и като се надуе и я хвърлиш през терасата и като падне на някой на главата и вика пльок и се пръска! Ха-ха-ха-ха!
- Няма да хвърляте по хората, ей!
- Те креатин ли пият?
- Какво?
- Чичковците креатин ли пият? Затова ли шкембетата им са като топката дето си играхме на плажа и един път удари сладоледа на едно бебе и той му се залепи на лицето и то се разрева! Ха-ха-ха... Едно, дето било креативно, това ли пият, бабо. Батко ми каза.
- Не, бабе. Какви са тия глупости дето те учи и брат ти! Гроздомицин си сипват. Домашно производство на дядо ти.
- А, да... А какво значи креативен?
- Значи да гаснеш - да крееш...
- Не да крееш бе бабо-о-о-о... Кре-а-ти-вен! - той постави юмруче под брадичката и изброи сричките - кре-а-ти-вен; едно-две-три-четири. Като "тиквен", но вместо "квен" - "вен" и в началото не е "тик", а е "креатив".... Оф, ама аз не ща да съм лампа бе, бабо... Крушките постоянно загасват и по някой път викат "пук" и повече не святкат. Един път си играх с топката и без да исках нарочно я хвърлих в крушката, да видя какво ще стане. Каза "пльок", присветна ярко и угасна! Беше яко!
- Да, бабе, ти не си лампичка, затова не крееш. Малък си още, имаш много енергия.
- Но онова е "креативен", нали ти казах един милион и хиляда сто хиляди пъти... Учителката каза "бъдете креативни през ваканцията"! Не ща да стана лампа, пък!
- Креативен или креетивен? Да не си забравил?
- НЕ съм бе-е-е-е! Аз не пия гинко-бибинко... Миналата седмица ни караха да учим едно, две, три, четири, пет, шест, седем, осем, девет куплета на изуст. За бащината къща, за кучето Мурджо и лисицата Кума Лиса, за родината, и за мама и за татка... Бабо, каква е тая татка? На Митко майка му май е татка, защото е като татко, но е една такава креативна. Другите деца казват, че майка му била педераст и му се подиграват. Какво е педераст?
- Кой те научи да говориш глупости!
- Ама това не са глупости... "Да го духаш" е глупост, "да те еба в гъза" и ето това! - той показа среден пръст на баба Минка и се усмихна дяволито.

Тя му шибна едно шамарче по бузката.

- У-а-а-а, бабо ма! Пишкодръп глупост ли е?
- Пишко-какво?!
- Таковата. Нищо... Какво е креативен?
- Нали ти обясних.
- Не си! Аз не съм лампа, пък!!!
- Ох, хе-хе, миличкото на баба. - тя го щипна по бузката, а той се дръпна.
- И огънчето се гаси от чичко пожарникар, нали, но аз не съм огънче и не ща да стана черничко и да мириша на въгленче. Бляк! Веднъж си подпалих малко косата на една свещ като бяхме на църква. Мирише гадно!... Един път като гледах по телевизията едни чичковци пожарникари, много ми харесаха какви специални шапки имат и дрехи и оня голям маркуч и исках да дойдат и при нас и да ме свалят със стълбата през терасата, да полеят с пяна и да стане едно бяло всичко и меко и да се мажа, и да се пързалям и да си играя! И накрая да ме качат на камиончето и да ме повозят и да ме заведат на някой друг пожар, да ми дадат и на мен една като техните шапки и скафандър, да вляза в огъня, да хвана един голям маркуч и да гася. Ех, колко щеше да е прекрасно, нали, бабо! Но татко не ми дава да си играя с кибритчетата и ме бие по гъза като ме види да си паля клечки от кандилото на мама. Но аз слушам!
- Тц-тц-тц! Татко ти знае ли какви си ги намислил?
- Не знам, на него не съм му разказвал, но мама може да ме е издала. За нищо не мога да й имам доверие! А, да бе, бабо... Сетих се! Права си! Знаеш ли дали малката кибритопродавачка е креативна?
- От'де да знам бе, Гошко. Не я познавам.
- Питам те, защото тя си играе с едни кибритчета, дето продавала и палила клечки и те гаснели... Но тя не като мен у нас, а навън на улицата, затова баща й не й се карал, че си играела с огънчето. Той обаче бил лош, пиел много гроздомицин и креатин и я биел, и други лоши работи правил. И тя била навън на Коледа, тогава не било като тази година топло, а като миналата всичко било в сняг - бяло и замръзнало. Тя била лошо момиче и не слушала злия си баща, затова дядо Коледа не й донесъл подарък, защото той спазвал закона - така ни учи госпожата. Щом е закон, трябва да се спазва! Каквото ни каже, трябвало да се изпълнява - дори и да е много тъпо и скучно като това да бъдем креативни... Бляк! И дядо Коледа, защото е послушен, не й дал подарък, защото госпожата щяла да му се кара и баба му да му удари шамар!

А тя как да е послушна, като баща й я биел, бабо? Тя не е ходила на училище и не е можела да пише и затова не му изпратила писмо. Дядо Коледа май няма телефон или Майп, защото е стар и не може да се оправя с техниката. Тя иначе щеше да му каже: "Моля ти се дядо Коледа, донеси ми един нов татко и ще бъда послушно момиче!" И той е щял да й донесе на кредит, и тя след това щеше да слуша. Нали и мама така говори на татко да вземе на кредит нова кола, но той не ще. Той непослушен ли е, бабо? Тя била навън на улицата, и било много студено, дори по-студено от миналата година - като онзи път дето ходихме на балкан и татко падна по дупе в снега и ската му излезе от обувката! И накрая и тя паднала в снега, но си била забравила щеките и не успяла да се изправи и... после... после... кре-е-а-я-тинвала, защото й изгаснали всички клечки и отишла при майка си на топличко!
- Добре че най-накрая я е прибрала. Тю-ю-ю-ю-ю, то бива-бива, ама...
- Тя майката е искала по-рано да я вземе на топличко, защото много я обичала, но била на небето и от там много рядко имало рейсове към земята, като 134-ката като ходим на гости на баба Василка, когато е развалена колата. И бил много скъп билета, струвал пет хиляди милиона евро.
- Ох, горкичкото.
- Но на Коледа стават чудеса и докато клечката креела и креатинвала и тя като заспала зимен сън дядо Боже се смилил и пуснал един асансьор безплатно от небето, дето били събрали дарения от "Нашенската Коледа", дето пращат есемесчета по левчета и я издърпал и тя се спасила!
- Боже Господи... Да. Тя е креативна. Изкреяла е, душичка мамина. Как може такива работи в двайсет и първи век, тц-тц-тц... Ти познаваше ли го това момиченце?
- Да. Секси е...
- Какво?!
- Но Пенка повече ми харесва! Да не й кажеш, че ще ми се сърди! Само нея обичам, но и малката кибритопродавачка е хубава. Аз съм ценител на женската красота!
- Съученичка ли ти беше?
- Да.
- Тц-тц-тц-тц...
- Само Пенка, бабо. Искаше ми се и малката кибритопродавачка, но нея само на картинка съм я виждал. Дори й нямам фейсбука... Сигурно й е скрит, защото много хора й досаждат. Тя е на Ханс Андерсен приятелка.
- Кой пък е този, от вашето училище ли?
- Не!
- Хм, тоя да не е бащата пияница?
- Не знам... Може да му е била дъщеричка или внучка, но... май не е, защото тя е много секси, а той е грозен чичак...

Бабата сложи ръка на устата си.

- Какъв е по народност, германец ли е?
- Дето викат айн цу цвайн цу драйн цу дрън ли, и чичко Стоичков им се подиграва и им вкарва голове и вика пут....

      Тя клатеше пръст и Гошко се спря навреме.

- Да.
- Да, ама не! Май от Холандия ли, дето онези оранжавите, дето са много силни, но все падат накрая и нашите дето ги биха и те се насраха...

      Поредното шамарче.
- Бабо ма! Не... Не беше такъв. Май от ония, на които татко викаше "дейба съдията мръсен, дай дузпа бе, оу!". Едни червени педерази, дето заради тях не се класирахме на световното!

      Минка му шибна още един шамар - от по-силните. Гошко вече се дръпна по-назад и леко зациври.

- Стига си ме била м-а-а-а-а, бабо г...!- Аз казвам истината, и от истината боли! - той се потърка по бузата. - Ох, сега разбирам какво има предвид мама! Не ща, пък! Повече няма да идвам да си говоря с теб! Само ме биеш! Ти си лоша!
- Баща ти те учи да говориш глупости! Ще се разправям аз с него!
- Защо не го напляскаш, щом е непослушен!
- Бих го напляскала, но не съм му майка, бабе. Неговата майка трябва да го дисциплинира като не слуша.
- Ха-ха-ха, знам! Баба Василка като се ядоса е по-страшна от теб! Но аз я слушам, а дори и тя не го бие... Боляли я ръцете. Бабо... Нали и мама не му е майка?... Олеле, знаеш ли, според мен мама е истинската майка на татко, като в онзи филм дето едни с мустаци и все викат "добре дошъл, добре заварил, хайде да пием чай, олеле какво ще кажат хората, ти вече не си моя дъщеря, тамам, евет, оч гел'дин!"?
- Не Гоше, не може майка ти да е майка на баща ти.
- Защо да не може?
- Като пораснеш ще разбереш.
- Според мен му е майка, защото само тя го бие...
- Така ли!? Аз защо не знам?
- Татко сигурно го е срам да ти се оплаче! Мен един път отдавна едно момиче от трети клас, една Станимира, дето носеше по-къса коса от мен и едни къси панталонки ме беше причакала като се връщах от училище и ме бутна и ми седна отгоре и ме целуна и каза "не казвай на баща ти, че съм те набила, защото ще те набие!". Но тя не ме наби? Само ме бутна и ме целуна. Бляк... И аз я попитах: "Защо да ме бие? Тебе ще те набие!". И тя ми отвърна: "Ще те набие, защото те е набило момиче! А аз съм момиче и момичетата не се бият! Удрят се само с цвете!"

      И аз й казах: "А-а-а-а, той татко затова като имат празник с мама й подарява рози, и после през нощта майка писка и вика "а...а...а...о-о-о...о-о-о-о и едно такова дето е както скимтят малките кученца", защото татко я бие с розата и я боде! Те като спят си лягат голи, защото имаме климатик и е топличко и сигурно много боли да те нашибат с роза! Аз съм си набождал пръста - гадно е. Татко е лош! И... И... Майка ми през нощта се превръща в котка и вика мяу и едно такова мърка... А татко й вика "котенце, ела при батко да те нашляпа"...

      Станимира ми каза "Много си малък, още не ги разбираш!", но аз й отговорих: не съм малък и гледам "От местопрестъплението: Панджаби" с едни креативни черни, дето разследват убийства... И там има улики! Когато татко шиба мама с роза й казва "писенце, котенце" и тя пъшка и скимти, той после на сутринта има по врата и по ръцете одрано, все едно котката на Стойчо го е драскала. Само че ние нямаме котка! Това са неоспорими доказателства пред съда, че мама се превръща в котка!

      Тя обаче ми каза: "Може някоя улична котка да е влязла през прозореца?". Но аз й отговорих: "Не може, защото ние живеем на шестия етаж и е много високо и има тераса с алуминиева дограма и се затваря! Елементарно, ма!". Тя обаче пак ме натисна, както бях на земята, целуна ме и ми каза: "Може жената котка да влиза и да изнасилва баща ти! Сега ще ти покажа как става!"

- Оле, Боже!
- Какво значи изнасилва?
- Като пораснеш, ще разбереш.
- Е-е-е-е, всички само така ми казват!
- Още си малък.
- Омръзна ми вече тоя мръсен живот! Тъкмо тя да ме изнасили и се появи оня с бай-фон петицата и го извади да ни снима, и Станимира стана и му заби един в лицето и той ревна, а тя си тръгна и каза: "Някой друг път ще те изнасиля! Чао!"... Само, бабо, да не си казала на Пепи за тази случка, защото повече няма да ти идвам на гости!
- На майка ти и на баща ти ще разкажа какви мръсотии вършиш, сине майчин!
- Ама то беше чистичко, не се оцапах! Чакай че си забравих мисълта заради теб... А, сетих се... Знаеш ли, друго е! Мама със сигурност си мисли, че щом разбереш, че тя е истинската майка на татко, ще получиш там онова, където сърцето се пръскало като на птичките и ще умреш като в онзи филм с онези без мустаците - Хорхе, Мария, Педро Педраса, дето се оказа, че детето било баща на майка си!
- Гоше, престани с тия глупости!
- Не са глупости, с теб го гледахме! Тя му е истинската майка, имам неоспорими доказателства! Тя един път беше купила камшик, като онези дългите с които се шибат конете, и една смешна бухалка, една такава грамадна, розова, с едни улейчета дето като ги пипнеш са издадени. Те ги бяха скрили, но аз да не съм вчерашен? Приличаше на моята пишка, само че ей толкова дълга, твърда, дебела и тежеше десет килограма! Май беше от гума и като си играеш с нея все едно е меч да се дуелираш малко се огъваше като шпага. Жалко, че батко беше на училище и не можахме да си направим двубой! Те мама и татко сигурно така си играят - тате първо шиба мама с роза, а тя преди да се превърне в котка и да го надере му отмъщава като го бие по дупето с тази гумена тояга! Оле, да бе, сетих се - тя вярно че прилича на голяма пишка! Те затова само една са взели за дуелиране, защото татко си има негова! Ха-ха-ха! Значи и мама и татко се дуелират! Видя ли! И той не слуша, нека и него да го пляскат, няма само мен! Но той е голям и пак си играе с мечове и продължава да говори глупости! Виждаш ли, че с бой не става!

      Баба Минка беше почервеняла като рак. Гошко си помисли, че гинко-бибинкото вече действа и бабата ще си спомни всичко, което я попита.

- А, забравих за чичкото... Той май е от онези червените, но си е купил къща в Пловдив като таткото на Майкъл, дето не бил от Европейския съюз и е малко много черен, затова трябвало да си вади виза. Татко също има някаква "Виза", дето в магазина я дава на продавачката и тя прави "пиу-пип-пап - чук-трак-щрак" и той натиска едни копчета и се подписва, и ни пускат да си вземем хляб, бира, бонбони, сладолед и други работи. И той ли е извън Европейския съюз? Май да, щом всеки път му искат визата и я проверяват да не е фалшива като на летището! Тогава защо и на мен не ми дадат една виза и с нея да ходя в магазина и да ми дават каквото си поискам!?



- Чужденците обикновено по селата си купуват къщи, Гошко, да им е по-спокойно да си вършат мръсотиите скришом. Перверзниците гнусни! Тю-ю-ю-ю-ю-ю!
- А, да... Точно така! Там да може да се усамоти. Госпожата ни каза като си пишем домашните да ходим на тихичко, а у нас никога не е тихичко. И у Пенка, и у Владо. Все нещо бръмчи, някой вика, тропа или работи телевизорът и само вървят някакви креативни реклами... Защо са толкова дълги и повтарят едно и също? Те за бабите и дядовците ли ги правят, заради гинко-бибинкото, защото не помнят? Наистина, човек не може да си чуе мислите от тях! И госпожата ни каза като си учим и си пишем домашните да не гледаме телевизия и видео. Той Ханс затова е отишъл на село, защото там сигурно няма декодер!
- Ох, бабе-е, ние като имаме декодер - там няма покритие и нищо не хващаме, освен радио "Христо Ботев". Слушаме "Нощ на класиката" по цял ден. Направо ще изкукуригаме!
- Защо? Ние нали си имаме два петела?
- Имаме, но пак не хващаме телевизията.
- Бабо, много си глупава, телевизията не се хваща с петел, а с антена!
- Знам бе, бабе...
- Сигурно нямате хубава антена! А защо не им викат мрежи! Аз така им викам, защото с тях се хваща телевизията и обичам човека паяк. "Ох, как да го свържа?" Ха-ха-ха, толкова са смешни - хиляда милиона пъти го повториха, за бабите и дядовците дето пият по 5 гинко-бибинкота на ден... Аз нашият в кухнята го свързах сам един път, когато исках да си пусна бебешката телевизионна игра и татко го нямаше. Лесно е, бабо!
- Ние го свързахме, но няма сигнал...
- Трябва да опънете една гол-я-я-ма мрежа, като онези дето ловят рибите и топката на вратата зад вратаря, но по-голяма и да е желязна... Но не я хвърлайте в моренцето или язовирчето или рекичката, а във въздуха - те си приличат, и двете са сини и големи и прозрачни, но едното е надолу, а другото е нагоре. В едното летят рибки, гуми на коли, найлонови торбички и кутийки, а в другото - птички, найлонови торбички и... по някой път фасове през терасите и едни такива червени, дето се палят и се издигат нагоре от китайския магазин! Много са яки! И мрежата трябва да е една такава лъскава, а не от корда...

      Ти не знаеш ли, бабо, че телевизията е като магнит - хоп, привлича се. И е мно-о-о-г-о бърза. Батко ми разказваше как летяла в небето с триста хиляди милиона километра в секунда в час. Мрежата обаче като е магнитна, и като й пуснат двеста и двайсет хиляди милиона волта ток тя я хваща, прекарва я по тръбичките на антената, фи-у-у-у-у завърта се, и с един голям комплект флумастери рисува от вътрешната страна на телевизорчето. Моето е мъничко... Искам и аз да си имаме голямо в нашата стая с батко, да е като на чичо Кольо, не като твоя! Татко кога ще ни купи?
- Бабе, бабе, много си приказливо. Нищо не разбрах!
- А хората железни ли са?
- Как ти хрумна това??? Хората са от плът, кръв, кости, водичка и душичка.
- Батко ми каза, че в кръвта ни имало желязо и затова във витамините също имало, за да бъдем по-силни. И магнитната телевизия лети в небето и като се хване в телевизора се усилва и става като север-юг - едното е синьо, а другото - червено. А, да! Нали оня сериал за онези братя се казва "Север - Юг" - видя ли! И хората като седнат пред телевизора се залепят за единия полюс на магнита и не стават и се хипнотизират и зомбират и ти им казваш: "хайде да ходим да ритаме" и те ти отговарят: "не мога, гледам детските". Значи наистина и те са от желязо, като дето си играя у нас с магнитите и у вас не мога да го отлепя от акумулиращата печка!


      Минка вече си беше възвърнала нормалния цвят на лицето, което притесни Гошко.

- Да ти донеса ли гинко-бибинкото?
- Не, бабе, пила съм го. В кое точно село живее този чичко? Сети ли се?
- А, да... Във... Бойково... Май...
- Оле-е-е... Димитрова продадоха една къща това лято!? Казахте ли на учителката си за него?
- О, тя знае. Мисля, че го познава и дори са... ходили на романтична вечеря. Както майката на Диана с нейния втори баща, на свещи, и след това той дошъл на гости да спи у тях.
- Какво?!
- Ами нищо. Тя ни казва да четем неговата книжка, че той бил най-великият разказвач в света в историята на всички времена. Има и картинки. Дори... май той ги е правил. Госпожата ни каза, че неговите истории били гени... гени... Нещо като... гените, дето съм взел от татко, но едно друго...
      Бабата отново почервеня.
- Гениталиите?!
- Да!
- Ти гледаше ли ги!?
- Ами да бе бабо, те са най-хубавото в книжката.
- Олеле!
- На малката кибритопродавачка има, как пали клечки, продава кибрити, в снега там на Коледа, но никой не си купува, дето замръзва от студ, защото няма топли дрешки...
- И-и-и!
- И на една руса русалка.
- Каква русалка бе Гоше, да не е рускиня?
- А, да, май рускиня беше. Тя също е секси и е по монокини като мама на плажа в Обзор, но нейната коса е дълга и й скрива цицките. И едни други, но ги забравих.
- Ей сега ще се обадя в училището да ги питам как може такива работи!!! Само след малко, че почва "Катма Гюлсун Кючук Сарма".
- Обади се, бабо! Кажи им да сложат повече картинки! Само ни карат да четем глупости... Омръзна ми да пиша тия ченгелчета и чертички. Искам на таблета само да пиша в търсачката и в Уикипедия!!!
- Този чичко идваше ли в училището? Пипал ли те е?!
– Не-е-е бе бабо, никой не може да ме пипне! Той сигурно е някакъв "ВИП", нали е гениталиен... Като онези по онова рали-алите шоу - едни дето ги дават как ядат като по сериалите, как се къпят и как спят заедно и се опипват, но само с другите затворници. И те постоянно се обиждат и едната вика "оная е тъпа гъска", а другият казва "а тя е курва"... Какво е курва? И хората гледат и гласуват за тях и един чичко с брадичка си държи смешно ръчичките и прави заклинания, омагьосва зрителите и така усилва действието на телевизионния магнит и те пускат есемесчета за левчета - като на Нашенската Коледа, за да помагат на болните дечица!

      Бабата заклати пръст.

- Какво казах, у-е-е-е-е-е... Какво не разбра... Тоя чичо Ханс сигурно е като онези дебелаци, дето всяка вечер само тях показват по АБВГЗН-1-2-3-4-5-6-7-8-9-ТВ, все носят смешни дрехи с вратовръзки-бесилки като онези чичковци и лели в банката - там има един с пистолет и гледа на вратата да не влезе някой с автомат. Те вървят като пуйките на баба Дичка, още малко ще налапат смартфоните и ем-пи-три-плеърите, които им навират в устата... Защо непрекъснато ги дават по телевизията, като всички хора им се сърдят и им крещят и псуват? Те са грозни и лоши и само се карат помежду си, но всички възрастни ги гледат вечерта и не ми позволяват да си гледам детските на големия телевизор и само ги коментират! Защо толкова ги гледат, бабо? Там за бюнджета, избирателния декодер, народното събираемо дето е една сграда, май беше жълта, само викат, гледат едно такова злобно и сърдито... Някои пък само се усмихват като онези в магазина за телефони. Страх ме е от тях! И отпред има много човечета, които подскачат, едни лоши космонавти идват с бронирани космически кораби и ги удрят с тояги по главите, защото не слушат, а те крещят "о-став-ка, о-став-ка" като на мача... Сигурно искат да ги оставят на мира и да не ги бият повече!
- Ох, бабичко...
- Това е креативен, нали? Да си "ВИП" като в оня затвор по телевизията, дето чичкото с брадата е директор, да излизаш от жълтата сграда с БМВ седмица като таткото на оня с бай-фона, всички да те гледат и да те обиждат и да искат да оставиш нещо, но ти да си скръндза и да биеш хората! Ами, да, сетих се... Тя госпожата и за този чичо Ханс каза, че бил много креативен автор!
- И с политика ли ви занимава госпожата, Боже Господи!
- Не бе, бабо, аз не съм креативен като тях! БЛЯК!
- Браво, моето момче. Бягай вече навън да риташ топка! Виж какво е хубаво времето!
- Няма! Само ако някой ме закача!
- ?
- Батко ми ми каза, ако някой ме закача и иска да ме бие, да го ритна с всичка сила в топките! Пробвах го с Валентин от 2-ри "в", защото веднъж много ми се направи. Подейства и всички му се смяха! Ха-ха-ха!
      Баба Минка замахна да го плесне, но той очакваше този жест и пъргаво се измъкна.
- Бъзикам се бе, бабо! Ха-ха-ха! Чао!
...
Един час по-късно

      След като епизода на Катма Гюлсун завърши, Минка изключи 16-годишния 21-инчов цветен телевизор "Супертроник" и го остави да си почине, за да може и тя да свърши малко работа. Отиде в кухнята и сложи да се вари сухия фасул, който беше приготвила да се кисне снощи след "Червени рози, черни сълзи". Телефонът нещо зазвъня, докато тя се вайкаше какви щуротии се въртят в главата на малкия Гошко и колко му е развинтена фантазията.
      "Кой ли пък ще е тоя по това време?" - зачуди се баба на четвъртото звънене. Надали щеше да е зетът или някоя от дъщерите, нито пък дядката - той обичаше да се усамотява на село с дивите котки. Остава да е някой от банката да иска да й пробута кредит или недай си Боже ония изтупаните телефонистки от магазините на Щобул, Мобул, Минтител, ЕБТК или ФасулТел да почнат да й намилат как било супер изгодно да си прекара би-си-ди-ви-ком-конект мобилен Интернет с 2000 безплатни минути и 200 мегабайта на пълна скорост само за 50 лв на месец с двегодишен договор. Освен това, като бонус щяла да получи чисто нов Джи Си Ем "Цокия" Ен 103 с цветен дисплей, който може да праща Ес Ем Ес и има полифонични мелодии.

      За какво й е, тя си имаше от онези апарати, които са като мобилни и нямат кабел, но са стационарни, с монофонично звънене, имат черно-бял дисплей и си ги държиш само вкъщи, защото са грозни и стари и нямат картинки и игри. Номерът беше непознат и това се изписа ясно на екрана, но баба недовиждаше, а я беше домързяло да си сложи очилата.
- Ало?
- Мамо, обажда се твоят син!
- Кой? Моля?
- Не ме ли позна?!
- А, да-а-а-а, сине... Често ми се обаждат моите синове. Ти кой от всички си? Вие сте седем братя и три сестри!
- Ъ-ъ-ъ... Аз съм... Иван?
- Оле, Ваньо, ти ли си... Защо не си се обаждал от 40 години?
- Аз съм, майчиц-е-е-е-е....
- Недей да ревеш, маме, кажи ми какво стана?
- Блъснах едно детенце с колата-а-ъ-ъ-ъ-ъ... И то умря-ъ-ъ-ъ... Сложих го в багажника и прокурорът ми иска 15000 лв, иначе ще ме вкара в затвора! Моля те, спаси ме!
- Оле, Боже... Как може такова нещо!
- Да... Толкова е алчен тоя мръсник!...
- Свали ги на десет хиляди.
- Не иска...
- Нямам петнайсет, маме.
- Дванайсет става ли?
- Хайде, става, син си ми.
- Ти ме спаси, мамо!
- Иди при баща си на село, той ще му ги плати.
- Ама... В кое село?!
- Не забравяй своя род и родина! Ти си селянин!
- Ъ-ъ, от катастрофата... Имам сътресение на мозъка и амнезия!
- А, добре, значи ще си спомниш. Та сине, иди при баща си, но вземи и прокурора, за да му даде парите на ръка. В двора има една барака, нали я знаеш, там има поне три прави лопати. Вземете ги с баща ти да копаете гроба за детето и като направите първата копка: удари с всичка сила подкупното ченге в челото. Запомни ли? В челото, а не в темето или в тила!

      Обади се веднага на полицията да кажеш, че колата ти е открадната. После го завлечете двамата на шофьорското място, върни трупа на детето в багажника и засили колата в дерето зад къщата на Димитрови, дето са я продали на Ханс Андерсен.

      Само преди това кажи на тоя педофил, че му караш детенце, покажи му багажника и докато той потърква радостно ръце го цапардосай и него в челото и го набутай на предната седалка до прокурора. А, да, запомни още нещо: първо напълни резервоара! Баща ти има там някакви резервни туби с бензин, останали от едно време. След това лекичко подпали колата, за да мъждука съвсем слабичко, но да не пламне цялата веднага! Като я изтикате да падне в дерето и се разлее бензина от резервоара, чак тогава да се взриви и хубаво да се изпепели цялата. Запомни ли, Ваньо?

- Ама, мамо... Аз имам амнезия... Прегазих едно детенце...
- Стига си ревал бе, нехранимайко неден! Повече не си мой син!
- Да ти е... - изрева за последно "бившият й син", но тя му беше тряснала телефона още преди той да успее да довърши.
Четири дни по-късно - един ден преди родителската среща



      Гошко се връщаше пеша с майка си отнякъде, където трябваше да се подадат някакви документи на някакво гише - първо взимаш някакъв номер и един глас като синтезатор на реч, но много хубав, казва "клиент номер триста двайсет и пет, заповядайте на гише шейсет и осем". Няколко секунди по-късно "клиент номер петстотин осемдесет и три, заповядайте на гише две". Нямаше почти никаква последователност и не можеше да преброи колко остава, нямаше и къде да се седне, защото едни лели бяха завзели и двата дивана в коридора.

Със сигурност говореше синтезатор, защото кой ще ти седи по цял ден да казва тези числа? Скучно е! И не само! Този глас беше същият като на Джинджър от "Тайнствените супер приключения на тийнейджърите шампиони", на Катма Гюл дето гледаха у баба Минка, на Мариан Третата, която се дуелира; на приятелката на Супер Теб една руса с цицки, на дъщерята на цар Симеон в оня исторически филм, и в онази компютърна анимация, където е с едни кучета и котки, и коли и те вървят бързо.

      Значи наистина излиза, че и те са направени по компютърен път и всичко е виртуално като в онзи филм с едни зелени неща, които вървят надолу и те са с едни черни дрехи и един се бие много бързо и избягва куршума и спира във въздуха? Й-е-е-е-е, и аз искам да мога да правя като него! Значи е възможно и някой ден ще успея! Ура!!!

Сипеше се слаб, но мокър дъжд и пейките в парка бяха целите подгизнали.

- Мамо, защо пейките нямат покрив?
- Гоше... Ха-ха... Защото не са беседки.
- Но тук няма беседка и те са големи и имат маса, да може чичковците да играят карти и да пият ракия и да се карат. Искам на обикновените пейки да има - за да е сухичко на децата... Мамо, защо когато вали никой не ходи в парка?
- Защото освен че е мокро, е и мрачно и потискащо.
- Е, не винаги, по някой път мечка се жени!
- Ха-ха, наистина.
- И какво като е мрачно? Тъкмо не трябва да носиш черни очила с висок УВ фактор!
- Ох, Гоше, децата нямат настроение и не им се играе навън. Тъмно е.
- Ама то и като пече слънце като си сложиш слънчеви очила става тъмно!
- А, вярно...
- И не е вярно! На мен ми се играе, пък!
- Не може, Гоше - не виждаш ли, че вали. Трябва да се прибираме. - не че на нея й беше дошло добре висенето по гишетата. Електронната система на БАОБАП се беше развалила и декларацията не можеше да се прати по Интернет.
- Хайде да седнем за малко, уморих се да стърча прав при онези "четиристотин петдесет и две, на гише трийсет и три"... Еха, колко много свободни пейки има!
- Не, Гоше! Ще се измокриш целият!
- Видя ли!
- Какво? - майката се огледа.
- Нали миналото лято правеха ремонт на парка и всички пейки са нови.
- Е, и?
- Защо не са им сложили покриви? Тогава беше лято, но пак валеше малко, помниш ли... И нали след това идва есен, зима, пролет. Те чичковците строители не са ли сядали на пейки - не са ли си намокряли дупетата?
- Ха-ха...
- Мамо, кажи им, подай документи там на гише хиляда милиона да им сложат!
- Не може, Гоше.
- Защо?
- Само най-умните и високопоставени хора с вратовръзки и костюми могат да решават такива неща.
- Така ли?
- Да. Защото ще струва много парички.
- А татко как сложи покрив на село на пейката? Взе някаква голяма дъска и два кола и ги заби с пирончета - аз му помагах!
- Тук не може. Ще стане грозно.
- Няма! Ще дойдат хиляда чичковци и те ще си купят по-хубави дъски и боя.
- Скъпо е.
- Е, да, един път чух един дядо да казва, че ремонтът на парка струвал два милиона лева. Но карай, общината е богата! Така каза другият дядо.
- Сигурен ли си?
- Да. Помня като смартфон! - той се изпъчи. - Да не съм тъп като креативните хора с вратовръзките!
- Гоше!
- Как не са се сетили? На един от нашия клас баща му бил строител, и един друг лигльо му се подиграва, че е бил тъпунгер и нямал образование, затова бачкал по строежите и така щяло да стане и с него... Неговият татко бил директор на завод, защото имал висше образование и бил много умен, и той щял да стане като него като пораснел... Да, но излиза, че и той е глупав? Той лигльото и сега си е глупав - един път го питах колко е 11 по 7 и той ми каза "Откъде да знам, братовчедка ми ми каза, че умножението се учи във втори клас". Аз му отговорих "ха-ха, а аз откъде знам?". И той ми каза "Защото си зубър!"... Не съм зубър! Той е глупак! Само трябва да събереш единайсет плюс единайсет плюс единайсет и така седем пъти и готово! Или да си го напишеш на таблета да го сметне.
- Работниците не решават какво да се прави. Техните началници и директорите на заводите, както моите шефове, заради които стоя до късно на работа - те са отговорни.
- Не е вярно, те не могат да бъдат отговорни, защото са лоши! Човекът паяк е отговорен!
- Не всички са лоши, Гоше.
- Значи колкото си по-високопоставен и голям, толкова си по-тъп, нали?
- Маме, откъде ги мислиш тези глупости?
- Аз съм първи клас и съм малък и се сетих... Батко понякога вижда и се сеща, защото е по-умен от големите - той за щастие все още е малък. Татко също понякога ме разбира, но по-трудно, защото вече е голям... А креативните, началниците, онези ВИП-ове в телевизионния затвор и тия дето седят най-високо на столовете и гледат отгоре и ни се присмиват - те са най-тъпи! Мамо, ти защо не им се скараш? Само те държат до късно на работа, правят креативни неща, които са толкова глупави, и дори и за една пейка не могат да се сетят!

      Майка му го гледаше като втрещена.
- Видя ли!?

...
Няколко часа по-късно

- Мамо, защо ни карат да ходим на училище? - попита Гошко, когато му дойде новото вдъхновение.
- Ти си толкова любознателно дете, как може да ме питаш такова нещо?
- Ами да, мамо, и ти как може да ме питаш...
- Ха-ха.
- Нали ме познаваш де... Искам да разбера как работят таблетите и компютрите и да мога да си направя и аз, и как точно флумастрите в телевизора рисуват толкова бързо и как лети самолетът и моторите и всичко! В училище ни учат да драскаме едни ченгелчета и да пишем в квадратчета 3 + 5 = 8 и 2 + 3 = 5 по цяла страница и така цяла тетрадка... Защо? Нали си имам таблет с калкулатор, на него си умножавам, деля, има дори квадратен корен и тригонометрични функции, дето си смятам ъгли. За какво да ги пишем тия глупости...
- Така трябва.
- Защо като влезе госпожата трябва всички да стават и да казват: "Здра-вей-те гос-по-жо Вла-ди-ми-ро-ва. До-бър ден!", както като бях първа група в градината? Да не сме бебета! Другите деца не са ли ходили на градина да кажат като мен "пффф" и да се цупят?
- Ходили са, задължително е. Скоро и 2-годишните деца ще ги принудят да се социализират под строй и да са по цял ден ангажирани с общественополезен труд, защото иначе щели да пият алкохол и да взимат наркотици.
- Видя ли! И защо ни карат да учим наизуст всички едно и също стихотворение и после ги повтаряме заедно на глас и ни изпитват. Защо учим едно и също? Не може ли всеки да учи каквото му е интересно и да е различно, и да си разказваме? Така ще научим повече различни неща и ще е по-забавно!
- Не може, Гоше, някои деца тогава по цял ден ще пушат трева, ще си бият хероин и ще хулиганстват.
- Не е вярно! Само в "Хофмана" пушат, но само големите.
- Трябва да се спазва редът и после като пораснеш и като ви изпитват по-строго да могат на лошите деца да пишат двойки, а на добрите като теб - шестици.

      Гошко се нацупи и скръсти ръце.

- Не ща да ходя на родителска среща, пък!
- Това ли било, миличък. Защо? - тя го погали по косичката.
- Срам ме е.
- Ха-ха, от какво? Сигурно госпожата ще те похвали, няма от какво да се притесняваш.
- Да!

      Майката погледна неразбиращо.
- Един път учихме природознание и аз обясних за Юпитер, че е най-голямата планета и че има тънък пръстен подобно на Сатурн, и там за бурята, това не го пише в буквара и госпожата ми каза "Браво, Гоше, ти всичко знаеш!"... И после обяснявах за Луната, тя е на 384000 км от Земята и Нийл Армстронг е кацнал през 1969 г., и руснаците са имали един луноход и е предавал телевизия от Луната. Тогава другите ми се сърдиха и ме гледаха лошо... Защо, мамо? Защо и те не прочетат в Уикипедия и не си пуснат клипчетата във "Видеота.цом", толкова е лесно?
- Не на всички им се чете, Гоше.
- Ами тогава да си пуснат синтезатора на реч или звуковата книга да им го изговори! Чакай да ти доразкажа... И после един тъп, дето е приятел на един дебел с бай фон петица ми каза "Ей, зубър! По цял ден ли зубриш, малоумник такъв!" И аз му отговорих: "Ако искаш да знаеш, по цял ден си играя на таблета! И не съм зубър, но ти си тъп като бизон, ха-ха-ха!".
      Той ми каза: "Какъв Бизон бе, аз играя само с Риу, защото са му лесни магиите и хеликоптера". И аз му казах: "Не тоя бе, животното!", а той отвърна: "Животното ли ме наричаш бе, цървул? Аз съм Човекът паяк!". Възмутих се и му рекох: "Недей да петниш името му! С големите способности идват и големи отговорности, а ти си безотговорен и нямаш никакви способности - ха-ха-ха!" Тогава той ми удари шамарче и каза "Зубър, не се отваряй да не ти чупя фасона!"
      И аз му казах: "Аз нямам фасон бе, тъпанар, да не съм тъп като теб!" И той посегна пак да ме удари, но аз скочих и извиках "Да ти еба майката!"... Той се замисли и ми рече, "Хванах те, зубър, сега ще те изкажа на твоята госпожа, че говориш глупости - ето имаме и свидетели!"
      Уплаших се и му отговорих "Не й казвай, моля те, извинявай...". И той: "Дай ми таблета си, и няма да й казвам.". Отговорих му: "Отивай да й кажеш, тогава!".
      И той "Хайде, добре, дай джобните поне!". И аз му ги дадох, но не всичките, някои си ги държа в калъфа на таблета, ха-ха-ха. Той обаче на другия ден пак дойде и ме предупреди, че ако не му дам джобните, щял да каже на госпожата. Аз му казах "Няма да ти ги дам - нали и аз трябва да ям.". И той ми отговори: "Ще ядеш бой, ако не ми ги дадеш, зубърче малко!"
      Ядосах се, приближих се уж да му дам джобните и го изритах в топките с всичка сила. Ха-ха-ха!!! Той се преви на земята и ревна, а момичетата много се смяха и ме гледаха едно такова усмихнато!

Майката се кръстеше.
- Защо не си ми казал, че те тормозят в училище?
- Защото ме беше срам. И ако ти кажа и отидеш да го накажат, после той като разбере може да си отмъсти!
- Как ще си отмъсти бе, Гоше, на колко е години?
- Втори клас... Но май е оставал.
- Какво ще ти направи. Сега ще оправим тая работа!
- Недей, мамо! Той има от ония ножове, дето се въртят и излизат, и си слагат ръката на чина и правят так-тик-так-тик между пръстите бързо и после ги хвърлят и те се забиват.
- Боже Господи...
- Не се тревожи! Батко ме учи да се защитавам. Нали видя, че се справих? - той се изпъчи горделиво. - Трябва и татко да се научи!
- Ха-ха...
- И ако някой го обижда, да му изшути топките и да му вкара гол в дупето! Ха-ха-ха!
      Мама Ради му зашлеви един през устата.
- У-а-а-а, с баба само ме биете! Ти си лоша!
- Няма да говориш мръсотии! Майка ти не е лоша, на теб ти е мръсна устичката!
- Не е мръсна, мих си зъбите на обяд! А, мамо, татко като говори глупости защо и на него не му удряш шамари? Нали всички имат равни човешки права?
- Защото е голям.
- Ако искаш да знаеш, това се нарича дискриминация по възраст! Не е честно, пък!
- Ха-ха...
- Ти ми се подиграваш, но ако искаш да знаеш аз знам, че не е за това! Само ме лъжете, защото съм малък...
- Гоше, кое за какво да е?
- Знам защо не го пляскаш през лицето, но няма да ти кажа, защото после като се превръщаш в котка сигурно забравяш, че си ми майка и през нощта ще дойдеш да ме надереш целия! Веднъж котката на баба Василка ме беше надраскала по краката, защото седнах на дивана, а тя се беше скрила отдолу. Откъде да знам, че тя е там - да не съм котарак? Тя обикаля навсякъде - понякога ходи на парапета на терасата да си говори с уличните котки. Много е гадно да те надерат! Не знам татко как издържа!

      Майката завъртя очички наляво-надясно.
- А, мамо, защо не трябва да се псува?
- И таз добра. Може ли да ме питаш такива неща?
- Защо да не мога? Мен всичко ме интересува.
- Защото е лошо.
- Не е лошо пък, искам да знам всичко!
- Не това, Гоше. Лошо е да се говорят глупости!
- А, добре... - той се усмихна, но след миг пак набръчка чело. - Кое му е лошото, мамо?
- Отвратително е!
- Но защо... Не е вярно! Гомната са отвратителни като акам, защото миришат и ми се повръща, и някои хрускалки дето другите деца ги ядат... Бляк! Простотиите обаче са смешни - когато кажа някоя, след това се смея! Ха-ха-ха!
- Защото баща ти те учи на глупости и ти му подражаваш!
- Ама мамо... Когато си ядосан на някого или на нещо, тогава му казваш да го...
- Да не си посмял!
- Но защо бе, мамо? Татко псува когато е ядосан или някой го дразни, или онези креативните с вратовръзките по телевизията, които говорят за бюнджета, за етнографическата стабилизация, за изборите за африкански парламент... И казва лоши неща на креативните с шарените дрехи на мача - съдиите педерази, когато свирят срещу България и не дават дузпа!

      Тя погледна лошо и заклати пръст, но Гошко вече пазеше по-безопасна дистанция. Той продължи.
- Следователно ако никой не го дразни и е щастлив, той няма да псува. Толкова е просто! Значи ако говори лошо трябва да го гушнеш и да го целунеш и да го погалиш по главичката и да кажеш: "какво има, миличък" и да го успокоиш, а не да му биеш шамари! Той псува, защото го ядосваш! И мене ме ядосваш и не ме обичаш. Ти си лоша майка!
- Гоше, няма да говориш с такъв тон на мама, разбра ли! Мама те обича! Ела насам!
- Не разбрах, пък! Защо не трябва да се псува?!
- Защото не трябва!
- Когато порасна ще разбера, нали?!...
- Да.
- И за това ме лъжете!
- За кое? Престани да си въобразяваш щуротии, Георги!
- Не ща да пораствам! НЯМА ПЪК! Нека ви! НА! - той показа онзи жест, при който с лявата длан стискаш областта около лакътя и си свиваш дясната ръка със стиснат юмрук. - Вие големите сте най-тъпите и креативни хора на света!

      Тя посегна да го удари, но той беше оттренирал тази комбинация многократно и чевръсто подскочи назад. Избяга от стаята и хукна навън. От бързане дори забрави да си вземе таблета.

      Ради погледна към вратата и се разплака.

      Гошко се разхождаше под дъжда и седна на три мокри пейки, да види дали вали еднакво навсякъде. Успя да спаси няколко охлюва, които не знаеха правилата за движение по пътищата и бяха тръгнали да пресичат по алеите. Защо хората не си гледат в краката и ги мачкат? Какво са им направили? Ако някой великан тръгне да се разхожда по улиците и смачка татко им, те как ще се чувстват? Горките глупачета! Ти ги слагаш на тревичката, да им е мекичко и зелено, а те все се засилват към плочките, за да ги премаже някоя обувка. Добре че сега не минават много хора, всички са се изпокрили като мишки от дъжда.
      Защо хората ги е страх от дъжда? Нека да ги е страх! Толкова е хубаво! Спокойно е и всички пейки са свободни! Йес!
      Докато цопкаше в една локва с една дълга пръчка, Гошко разбра защо онзи високият къдрав симпатяга от оня филм, който беше станал голям заради онзи с чалмата, скоро след това се отказа и стана пак малък. Да, но неговата майка беше по-добра и не му се караше когато се прибра... А той сега целият плува и е в кал и даже май едното му краче е малко гъбичасало...


Родителската среща - един ден по-късно

      Момченцето погледна изпитателно към баща си, който оглеждаше внимателно динозавъра, обязден от един каубоец, който стреля с лазер по извънземни роботи, които изглеждаха като жени с дискретно прикрити, но наедрели металически гърди и светещи сутиени. С другата си ръка те носеха таблети с много икони по тях, докато наоколо кръжаха вертолети и самолети, и спускаха плодове и батерии, за да могат всички да си похапват, докато се бият - все пак и те са хора, и след като се избият на рисунката ще отидат заедно да си напишат домашните и да гледат детски, и после ще поиграят на таблета преди да си легнат и на сутринта да ходят на училище. Бляк... Но ако слушат, може да им купят колело!

- Да, много са хубави. Особено на Гошко. Браво, моето момче!

      Момченцето засия и в миг се успокои.
 
- А, татко, нали... Таковата... Нали аз не съм креативен? Кажи им! Всички ме обиждат! И госпожата и Пепи ме обижда, пъ-ъ-к!

- Не те обиждам бе Гошко! Обичам те! - тя пак го целуна по бузката, а той отново се избърса с ръкава и се загледа очакващо в очите на баща си.
      Баба Минка беше споменала за извънредно странните разпити и истории на внучето си напоследък, но беше забравила подробностите от последния път. Може би и на нея трябва да й купят някакъв таблет, да си записва говор? Мъникът щеше да я научи как да го ползва.
      Колкото до неговите въпроси и измишльотини - да бяха само напоследък... Всъщност май нямаше нищо необичайно в тях.

- Не си креативен, Гоше! - усмихна се широко баща му, след като най-сетне разбра какво мъчеше изобретателния му наследник.

- Видя ли! - Гошко се изплези към Пепи.

- Ти си Творец!


      Момченцето се изпъчи и се притисна към хълбока на баща си, който енергично разроши косата му.
- Защо все го разрошвате така! Добре че си нося гребенче. Ела да те среша! - зачурулика Пепи и го извади от дамската си чантичка.

- Не ща!




Петнайсет години по-рано - Пловдив, 1999 г.


Интернет кафе "Кибер Интернет Гейм Ъпгрейд Ъплоуд Даунлоуд Супер Спийд Онлайн - 56.6К, 1.50 лв/час" ...

Мимито беше отворила поне пет прозореца в "Мирк"-ата...

(...)


...Следва продължение...


Оригинални рисунки: Тошко (авторът)
В ролята на Гошко (на снимката): Тошко
Снимка на Ботев: http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/9/9c/Hristo-Botev-circa-1875.jpg

* Нарочно се ползва и "флумастери" и "флумастри"
* "Север-Юг" - турски сапунен сериал
* "Голям" - филм с Том Ханкс
* "Бягство от затвора" - американски сериал
* ...Трябва да има повече забележки и още много илюстрации...

Версия на редакцията: 1.0: 15-3-2014 (начало на историята: 12-2-2014)
(C) Тодор Арнаудов 2014
...


Предстоят: повече илюстрации, Пролог/предистория и продължение и др.

Ако тази част от творбата ви е харесала и искате да ме подкрепите за да я продължи до роман и да опиша многобройните си други проекти в различни жанрове, можете да направите дарение през системата на Epay.bg. За други начини, моля
свържете се с мен.

Подкрепи автора с 2 лв

Подкрепи автора с 5 лв

Подкрепи автора с 10 лв




Error in DB_Connection!Cannot mark visitor! -- no results! '54.225.41.203'
За автора: негови са още сатиричните разкази и сценарии "Тъпанасов, или СЕКС, другари!", "Визата!", "Искам си двата паунда!", "Падналият член", "Годен за военна служба", "Булевард 40-те дюкяна, или Елате в Пловдив и може и да видите"; романът "Ада", фантастичната философска повест за мислещата машина и човека "Истината" и др..

Всестранен творец и интердисциплинарен изследовател в сфери както на хуманитарните, така и на точните науки, изкуствата и философията - съчетава всички тях. Софтуерен архитект и разработчик, философ-трансхуманист и активен изследовател в областта на универсалния изкуствен разум, изследовател и критик на явленията в обществото и в речта; езиковед и социолингвист и създател на Юнашкото наречие и ДЗБЕ/ДРУБЕ; независим автор на филми, актьор, музикант и др.